НОРМАЛНО РАЖДАНЕ

Раждането е дълъг процес. При първораждащи продължава 10-12 часа, а при многораждащи 6-8ч. Характеризира се с регулярни болезнени маточни контракции, които първоначално са на по-големи интервали 10 мин, след това зачестяват на 7-8, 5-6 и т.н. минути, постепенно стават по-продължителни и по-болезнени, докато накрая станат през една минута, по една минута и са най-силно болезнени (болката е съизмерима с бъбречна криза, панкреатит, жлъчна криза- отличава се по коликообразният характер и периодите на покой , в които нищо не се случва). В хода на нормално раждане през около 2 часа следват гинекологични прегледи, ако нещо не налага да се по-чести, при които се оценява напредването на раждането (напредване на разширението, консистенцията на маточната шийка, слизането на главата в таза, целостта на околоплодния мехур). Разширението, нормално трябва да напредва със 1 см/час при първораждащи и 1,5 см/час при многораждащи, като до 4 см разширение е по-бавно, а след това една идея по-бързо. Слизането на главата при първескини е със скорост 1 см/час, а при многораждащи до пълно разширение може да се задържи високо в таза- не е признак, че не напредва. При тези прегледи се назначават медикаменти, с които да се ускори или забави раждането, обезболяващи, спазмолитици и други и се оценява хода или се преоценява начина на раждане. Във всеки момент на раждането, както в самото начало, така и в средата, при пълно разширение или по време на напъните може да се наложи да се премине към цезарово сечение, както по индикации на плода, на майката или при силно желание на майката, освен ако раждането не е много напреднало и няма никакви други причини - може желанието да не бъде уважено в интерес на раждащата. За раждането се казва, че знаем кога и как започва, но не кога и как ще завърши.

Когато при прегледа установим пълно разширение (мат.шийка не се палпира и матката и влагалището станат общ канал) и главата е ниско в таза, жената започва да усеща напъни (като при голяма нужда) синхронно с болезнените контракции. Започва втори период на раждането- изгонването на плода. Жената се инструктира на пика на маточната контракция да поема дълбоко въздух, да затваря устата и без да издава звуци или издишва въздуха да се напъва като при тежък запек силно и продължително. Този период продължава до 2 часа при първораждащи средно 30-40 мин и до 30-40 мин при многораждащи средно 10-15мин.

След раждането на плода трябва да се отлепи и роди и плацентата. Тя се сепарира след първите 2-3 контракции и се ражда обикновено без затруднения. До 30 минути продължава този период.

С раждането на плацентата приключва раждането и започва следродилния период. Прави се оглед на меките родови пътища, следи се контракцията на матката. Ако има разкъсвания или оперативно разширение на меките родови пъртища, те се възстановяват под венозна или местна анестезия. Родилката остава под наблюдение в родилна зала 2 часа- следи се общото състояние, хемодинамиката и за кървене от матката; след това се превежда в структура за следродови грижи.

В отделението жената може да се храни и приема тонизиращи течности, съблюдава се за скорошно възстановяване на спонтанна микция. В следващите дни се следи за признаци на инфекция, започване на лактацията, инволуцията на матката, възстановяване на дефекацията до 3-ти следродилен ден, хемодинамиката. Кърменето започва няколко часа след раждането. Конците след раждането се свалят на 8-ми ден. Изписването е на 4-ти ден, ако нещо не налага по-дълъг болничен престой.

ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ

Оперативно раждане през оперативно направен разрез на предна коремна стена най-често напречен над пубиса. Извършва се под анестезия, която може да бъде спинална или обща, зависи от спешността, която налага секциото, преценяват се показанията, противопоказанията, желанието на жената, последно решението взема анестезиологът. Секциото продължава средно около 30-40 мин. До 5-та минута се вади бебето, след него плацентата, почиства се матката от кръв и съсиреци и се проверява разширението на маточната шийка. След това се възстановяват тъканите послойно. Операцията не е сложна като изпълнение, но крие рисковете както на операцията , така и на бременността и раждането, а също и на анестезията.

След операцията жената се превежда в структура за следродови грижи- там се следят жизнените показатели- хемодинамиката, диурезата, правят се обезболяващи средства, медикаменти за поддържане на тонуса на матката, водносолеви и глюкозни разтвори и по преценка други медикаменти. На следвашият ден родилката се раздвижва, сваля се катетъра, ако всичко е наред, ако е възстановена перисталтиката започва да приема течности и да се храни с мляко и течна храна. До третия ден се съблюдава за дефекацията при невъзможност се подпомага. Редовната микция и дефекация са необходимо условие, което подпомага по-бързото прибиране на матката в малкия таз.

Кърмата след цезарово сечение обикновено идва по-късно- след трети ден, но бебето се слага на гърдата още на втори, когато жената вече е раздвижена и може да го обслужва. Ранното поставяне на бебето на гърдата стимулира идването на кърмата и подпомага контрахирането на матката и прибирането и в малкия таз.

Болничният престой след цезарово сечение е 4 нощувки, на 5-ти ден изписване, ако нещо не налага по-дълъг болничен престой. Свалянето на конците е на 8-ми ден.

На 8-ми ден и на 30-ти ден след раждането било то нормално или секцио трябва да се проведе гинекологичен преглед с ехография, да се проконтолират възстановителните процеси, кръвната картина и урината за отделяне на белтък (някои усложнения на бременността могат да се проявят до 40 дни след раждане и по двата механизма), следи се състоянието на гърдите, дават се съвети за кърменето, хигиената, грижите за детето, оценява се психиката- прави се профилактика на депресивните състояния.

Раждането е преломен момент в живота. Той е колкото естествен и нормален, толкова и крие огромни рискове за живота и здравето на млади, в повечето случаи здрави жени в трудоспособна възраст, и появяването на нов индивид- от друга страна, който също трябва да бъде физически и психически здрав. Ето защо на раждането винаги трябва да се гледа отговорно и с повишено внимание, да се поемат колкото е възможно по-малко рискове, да се прецизира всяко раждане по отделно. Това трябва да направят лекарят, който води женската консултация, този който ще води раждането и бременната жена, на която й предстои раждане. За този момент трябва да се говори от самото начало на бременността и до края, но най-късно в 34-36г.с. Раждането минава толкова по-леко, колкото психически и физически жената е по-подготвена за това, което ще и се случва в родилна зала-родилният процес върви по-гладко има по-малко усложнения и персоналът работи спокойно и концентрирано.

Когато няма категорични показания за Цезарово сечение, нормалното раждане винаги е за предпочитане. То е бавен и труден процес, коства много физически и психически усилия часове наред, но след него родилката усеща себе си като същият човек все едно нищо не се е случило. Няма болка, само умора, може да става за да обслужва себе си и бебето, да се храни, да се къпе и да прави всичко, което желае. Второто и следващо, но не n на брой раждане е по-кратко и обикновено става по-лесно. Много жени уплашени от мъчителното първо раждане при второ искат да бъде чрез СЦ. Затова те трябва да знаят, че веднъж станало едно нормално раждане на термин е добър показател за следващото, че по-скоро ще стане отново нормално- тазовото дъно е по-отпуснато и е по-малко травматично, разширението на канала става по-бързо и с малко спазмолиза и обезболяване и/или стимулация в подходящ момент раждането в повечето пъти става без проблем. След СЦ болката продължава, каквото и обезболяване да има- не с най-голям интензитет, но все пак болка при напън при кашлица, при движение-месеци. Раздвижването, захранването, махането на уринарния катетър- всичко е по-късно, кърмата идва по-късно, физически силите за грижи по новороденото идват по-късно. Натоварването с медикаменти е по-голямо. Както се спомена по-рано в текста- рисковете са както на оперативната интервенция- инфекции, нараняване на съседни органи, кръвозагуба, тромбоемболия; така и на бременността и раждането-атонични кръвотечения, амниотична емболия, прееклампсия и еклампсия, HELLP синдром, инфекции на матката и други; а също и на анестезията- обща или спинална. Решението за секцио трябва да бъде разумно и осъзнато.

<pМили майки, вие сте важни и аз вярвам, че в този най-прекрасен момент от живота вие заслужавате да бъдете информирани и да вземете най-правилното решение за вашето раждане. Надявам се тази публикация да е била полезна за вас, да не ви е изплашила, а само да ви е подготвила, за да запомните раждането, който е най-щастливият миг от живота на жената с чувство на гордост и удовлетворение.

Звъни телефонът, дъщеря ми вдига, отсреща майка ми:

• Какво правите? Защо майка ти не си вдига телефона?
• Мама лежи на дивана, аз си играя тука…
• Майка ти защо лежи?
• Ами, бременна е…
• Да не е болна?
• Ми не знам, чакай да ти я дам.
• Що лежиш? Да не ти е зле?
• Не, мамо, не ми е зле, почивам си.
• Да не ме лъжеш нещо?
• Не, не те лъжа, сутринта разчиствах, сега си почивам.
• Да не ти е станало нещо лошо? Има ли някой комшия наблизо, ако ти стане лошо?
• Не, не ми е лошо, просто си почивам! – започвам да се изнервям.
• Абе сигурно ме послъгваш нещо, то така да си легнеш, че чак телефона да не си вдигаш…?!
• Не, не те лъжа, добре съм, за какво се обаждаш?
• Ми да ви чуя.
• Ок, чухме се, айде!

10 минути спокойствие, никой не е звънял, значи това беше. Отпускам се блажено в следобедната тишина, ще спя. Не би. Ново позвъняване. Обажда се мъжът ми.

• Какво ти е, защо лежиш, майка ти се тревожи, да си идвам ли?
• Не, няма нужда, всичко е наред, почивам си.
• Ама щото майка ти вика, че нещо не е наред, звъня ми сега. Нещо криеш май от нея, за да не я тревожиш.
• Не бе, споко, нали я знаеш каква е паника и все си съчинява драми…Чакай само, че брат ми звъни на другата линия.
• Ало, сестра, кво става бе, как си?!
• Добре съм, мама ли ти звъня?
• Да, ама не ми каза какво ти е. Нещо станало ли е? Ама звъни ми първо на мене бе, не я занимавай майка! Ей сега ще говоря с шефа да си тръгна и идвам!

Не ми дава шанс да му кажа, че няма нужда, вече хвърчи към нас.

Пак се звъни. Майка.

• Как си, по-добре ли си?
• Да, мамо, вече не лежа, станах, хапнах, ще мия прозорците (нарочно я дразня с прозорците, макар че съм дни преди термин и ми е съвсем време, за да им дръпна интензивно една гъба и да ходя да раждам най-сетне).
• Какви прозорци бе, имаш ли акъл?! Къде ще се чекнеш по дограмата с тоя корем, я върви си лягай веднага! Ох, че ме заболя главата, кръвно ли вдигнах… много ме притесни.

Сега да лягам ли, да не лягам ли, да се смея ли, да плача ли? Или най-добре да звънна на баща ми да иде да види майка, че нещо не е добре, кръвно вдигнала…

1. Какво можете да ни кажете за себе си? От колко време сте акушер-гинеколог и как избрахте тази професия?

Това, което мога да кажа за себе си е, че от 10 години съм лекар. Още от самото начало започнах да се занимавам с акушерство и гинекология като първоначално нямах специалност. Специалност взех преди две години. Имам три деца и работя активно в тази област през цялото това време.

2. Във времето на новите технологии става все по-честа практика да се лекуваме с "чичко гугъл" вместо да отидем на лекар. Одобрявате ли това и в тази връзка как всъщност влияят технологиите на здравето ни? Не ни ли разболяват повече?

Прави ми впечатление, че жените доста четат, доста се интересуват. Да, понякога прибягват към самолечение, понякога закъсняваме с диагнозата самолекувайки се, но всъщност това е и полезно. Колкото по-информирани са жените, толкова повече се наблюдават, следователно има и плюсове има и минуси на това, че четат повече, защото по този начин се наплашват един вид. Специално в Гугъл, и особено в сайтовете за майки, в които те комуникират, срещат повече информация от пациенти, които са получили някакви усложнения, някакви травми и мисля, че има полза до някъде, така че се радваме, че си набират информация

3. А като се има предвид всичката тази информираност всъщност знаят ли младите какво да правят когато им дойде цикълът или когато решат да имат дете?

В интерес на истината момичетата рядко идват като им дойде цикълът. Може би майките, лелите, каките предават това, което и ние трябва да кажем на учениците. Аз имам дъщеря на 13 години и в нейното училище също ги бяха информирали кога идва цикълът, какво се случва, какво да направят, така че това също е добре. С други думи има полза от това, че четат, че се информират и, че общуват с близките си. Но по принцип се търси помощ когато нещо не е наред, ако цикълът го няма дълго време примерно. Специално за бременността, това, което ми прави впечатление е, че младите жени по-често не плануват бременността, по-често тя се случва и идват след това, да я установим, да я потвърдим или да решим какво да правим с нея. На по-зряла възраст жените по-често плануват бременността си.

4. Младите идват ли на контролни прегледи, все пак ние жените трябва да се следим, или по-скоро идват когато имат проблем?

По-скоро идват когато имат проблем.

5. Няма как да не споменем темата за цигарите. Какво е Вашето мнение за бременните и майките пушачи.

Категорично съм против и няма как да кажа друго. Категорично съм против пушенето по време на бременност. На пациентки, които ми споделят, че не могат без цигара, разрешавам по една две цигари, примерно с кафето сутрин или следобяд, но това са по-скоро изключения. На всички обяснявам, че това е вредно, че е по-скоро нещо, от което трябва да се откажат поне за малко.

6. Наистина ли е по-голям шок за плода ако бременна жена откаже цигарите през бременността?

Няма такова нещо, категорично не. Няма как нещо, което е вредно да повлияе положително и няма как плодът да се стресира повече ако не приема някакви вещества, от които може би майката има нужда.

7. А какво мислите за кърменето? Все повече жени имат проблеми с това да кърмят, други пък отказват, а трети не са успели да се откажат от пушенето...

С две ръце съм "за" кърменето. То е изключително полезно, това е възможно най-доброто, което една майка може да даде на детето си. Кърмата съдържа най-полезното за плода, в най-добрите концентрации, в най-подходящата температура, във времето, в което е необходима, така че с две ръце съм за кърменето. Майките, които се оплакват, че не могат, че не им идва кърмата, че бебето не иска, просто може би не са достатъчно мотивирани да кърмят. Вероятно в тях има малко повече егоизъм, било то заради това, че боли или че е трудно. Да, така е, но това е едно безценно нещо, което могат да дадат.

8. Вече на пазара има млека, за които се смята, че наподобяват майчиното мляко почти 95%. Тогава защо е толкова важен приема на естествена кърма, какво има в нея, което не може да се намери в адаптираното мляко?

Кърмата освен, че е в най-доброто съотношение, тя е един готов имунитет. Всички знаят за него, това е изготвения имунитет на майката, който тя предоставя на бебето, за да го предпази от някои инфекции, които са й се случвали в миналото и има вече изградени антитела. Тя ги предава на бебето и то пасивно, приемайки тези антитела, се пази от тези заболявания. Освен всичко това в кърмата има готови вещества, които бебето директно може да използва за градивни единици, с които да изгражда своя организъм. Има енергия, която то веднага може да използва. Това е най-лесно смилаемата храна за него. Все пак животинското мляко, от което се прави адаптираното мляко има други функции, там протеините, които помагат за изграждането, са предназначени за организма на животното. А главната цел на животните е да порастат колко се може по-бързо. Растежните фактори са повече, защото те трябва да се предпазват от неприятелите, трябва да изграждат маса, така че адаптираното мляко е съвсем различно от кърмата.

9. С други думи, няма как кърмата да бъде заместена, каквото и да се случва с адаптираните млека?

Няма как на 100%. Кърмата е 100% най-най-доброто и най-най-подходящото.

10. Като се има предвид днешната социална обстановка, какво се случва с детеродната възраст. Сякаш е все по-често срещано явление младите да имат репродуктивни проблеми. на какво се дължи това, според Вас?

Може би сега младите получават информация и прекален достъп. Поведението им, сексуалното им поведение по-скоро, започва от много рано, а сексуалните контакти, трансмисивните заболявания и стресът, всичко това оказва влияние върху репродуктивната функция. И може би расте едно поколение, което е изложено на тези рискови фактори още от съвсем ранна възраст, когато не знае да се предпазва, не знае какво може да се случи в последствие и съответно има такива проблеми на по-късен етап когато решава, че трябва да използва репродуктивната си система по предназначение.

11. Всъщност коя е най-подходящата възраст за раждане на дете?

За мен най-подходящата възраст е между 20 и 30 години. Тогава организмът е още млад, няма толкова придружаващи заболявания и фактори, които да му оказват влияние. Стресът е не по-малък, но все пак, но на по-млада възраст едни проблеми се възприемат по един начин, а когато си по-възрастен по друг начин. Така че мисля, че между 20 и 30 години е най-подходящо да се ражда.

12. Според проучвания на НСИ в България се раждат много малко деца. Смятате ли, че причината за това е, че все повече жени раждат късно заради кариера или проблеми със зачеването и съответно нямат шанс за второ дете?

За мен демографският срив и въобще раждаемостта са в такова състояние основно заради социални проблеми. Липсата на средства за отглеждане на децата е основна. Не е кариерата, не са други неща, просто хората нямат достатъчно средства, за да раждат повече деца. Да, голям процент са двойките, които имат репродуктивни проблеми, доста жени искат първо да градят кариера и след това да раждат, но по-голямата част от жените раждат на по-млада възраст и се ограничават от раждането на повече деца на по-късен етап. Да не говорим, че голяма част от българите точно в тази възраст, в която трябва да раждат деца, са в чужбина. Така че няма как да има повече деца в България.

13. Като имаме предвид каква е културата на днешните млади кое явление е по-често, планирана или случайна бременност. И въобще младите планират ли?

Ами аз преди малко казах, че когато детето е първо, а родителите са по-млади, точно в тази възраст 20-30 години, бременността по-често е случайна. на по-късен етап може би психологически и физически са по-подготвени, по-информирани и по-често плануват.

14. А младите често ли се отказват от децата си, когато бременността не е планирана, като за тях това е някакъв вид изненада, плашат ли се?

Не, по-скоро не! Поне пациентите, които аз съм имала, макар и да са неподготвени за бременността, по-често накланя везната към това да задържат бебето. Докато когато се повтаря бременността и особено ако е трета по-често прекратяват и искат да се прекъсне.

15. Може би пак поради социални проблеми?

Да. По-често заради социални проблеми.

16. Вече казахме, че в България раждаемостта е намаляла, свързано ли това по някакъв начин и със здравната ни система, какво не й е наред?

Здравната система наистина не ни е наред, но специално бременните са пощадени, защото имат право да се лекуват и не дължат потребителски такси. Не е тя причината да не бременеят жените. По-скоро ги плаши отглеждането на децата и други социални проблеми и не точно здравната система интересува специално майките. Но иначе да, тя си има много проблеми и много неща не са й в ред.

17. Да поговорим за таткото. Как се променят бащите по време на бременността?

Радва ме, че някои татковци проявяват голям интерес, като записват часове, интересуват се за здравето на жените си, следят стриктно дозите, терапиите, лечението и състоянието. Това ми се струва обаче, че е един малък процент от общата бройка татковци.

18. Дано да се увеличава

Да, дано се увеличава, иначе много ме радва когато татковците проявяват интерес, искат да присъстват на раждане, искат да идват на консултации, да виждат бебето. Включително си водят и записки и това е наистина страхотно. Трябва да участват, колкото и майките.

19. Все пак родителите са двама...

Да, съгласна съм!

20. Какво обаче, се случва след раждането? В миналото педиатрите наблюдаваха новородените много сериозно. Сега, в епохата на интернет, нещата същите ли са? Не гледат ли майките децата си по интернет.

Гледат да! Интернет помага и плаши, което е добре, защото колкото повече неприятна информация получаваш от интернет, толкова повече се обръщаш и към лекар. Понякога рискуват, но човек не е склонен много да рискува когато става въпроса за детето му. Ако е върху себе си, да, изчаква, опитва, допитва се до съседи, приятели и т.н., но когато става въпрос за дете не правят много експерименти. Слава Богу хората търсят лекар. за помощ, така че Гугъл помага, но винаги има една застраховка и лекар да види какво е положението. А иначе детските консултации са доста активни, доста стриктно се проследяват децата, слагат се съответните ваксини. Сега съществува възможност и от отказване на ваксини, с което много не съм съгласна, но в крайна сметка, родителят сам решава кое е най-добро за детето му и лекарят е длъжен да се съобрази.

21. Спомняте ли си първите си израждания?

Помня ги! Не всичките си израждания, но помня първите от тях. Те бяха много емоционални и Слава Богу не е имало сериозни усложнения, които да ми създадат големи проблеми. Но помня как се чувствах след това. Помня когато изродих и акуширах първото си детенце, просто с неговия плач и моите сълзи напираха да потекат. Беше много емоционално и дълго време след това, при всяко раждане, при всяко бебе и при вълнението на майките аз се чувствах по същия начин. Все едно аз съм родила. Беше много приятно и ме караше все повече да харесвам професията си.

22. И не е имало нито миг, в който да съжалявате, че сте избрали този път?

Не! Не и акушерството и гинекологията.

23. Какво ще си пожелаете занапред?

Пожелавам си живот, здраве, да съм повече време със семейството си, това е най-важното за всеки човек.