За всеки по нещо

Мониториране на раждането или “мъчението”да раждаш в България

Много се говори и пише за раждането, какво представлява,как започва, но не и каква е ролята и функцията на екипа и как се проследява състоянието на майката и плода, за да се окажат най-добрите грижи. Звучи нелепо твърдението, че някой, в която и да е болница се опитва да изтезава родилки с единствената цел да причинява страдания, болка и мъки оставящи ужасяващи спомени за цял живот. Медии, сайтове, форуми бълват информация за това какво се случва в болницата пристъпвайки да раждаш. Какво целят-сензации или харесвания, но не и да информират обосновано, така че тези, на които им предстои да не настръхнат от ужас от момента, в който видят двете чертички.

И така, ето какво може да ви и се случи, когато постъпвате да раждате и отговорите на повечето въпроси ЗАЩО!


 

Посреща ви акушерка, пита ви за термина, честотата на контракциите, изтичане на води и ще чуе сърдечната честота на плода- това ще я ориентира за етапа на раждането, срока на бременността и състоянието на плода. Това е само началото на тирада от въпроси и попълване на документи голяма част, от които са информирано съгласие за анестезия, ако се наложи , за източникът на финансиране, за възможните усложнения, манипулации и операции, които е възможно да ви се случат и за които трябва да сте съгласни, за да ви се направят. Желателно е де се прочетат, да задавате въпроси на лекаря и да обмислите съгласието и несъгласието си. Не сте длъжни да се съгласите, но трябва да сте информирани за възможните последствия, ако откажете. На сила никой нищо не може и няма да ви направи.

Очистителната клизма е едно от първите (неприятни) неща след постъпването, които не са задължителни, но са препоръчителни и се правят по преценка. Целта на клизмата е да опразни тазовите резервоари и те да не бъдат наранени от продължителното притискане на слизащата глава, както и да не нарушават и механично да препятсват слизането й. При напреднало раждане обикновено не се прави, тъй като напъните при изхождането могат да доведат до нежелани разкъсвания.

Още с пристъпването на прага на родилно отделение обект на активно проследяване става и нероденото бебе-жизнеността му и състоянието му са от огромно значение и критерий за добра работа. Основен начин за проследяване на родовата дейност и състоянието на плода е кардиотокографското изследване, при което раждащата лежи по гръб или ляво странично и с помощта на ластични колани трансдюсерите на апарата са прикачени към предната коремна стена без да я стягат. Това изследване продължава средно около 20-30 минути, но може и повече или по-малко в зависимост от отчетеното състояние на плода и родовата дейност. Всяко отчетено нарушение в тези показатели трябва да бъде коригирано. Много често при напреднало раждане раждащата не издържа продължителното легнало положение и многократно след контракция в друга позиция с апарат или слушалка е приканвана да позволи да чуят тоновете на детето. Може би изглежда мъчително и необосновано, но няма друг начин да отчетем застрашеност на плода освен промените в неговата сърдечна честота. Отговорността за живота и нормалното умствено и психическо развитие до голяма степен зависят от тези часове на застрашеност, в които 5 минути неблагополучие могат да се окажат пагубни и със сериозни необратими последствия за индивида и семейството. Непозволявайки и отказвайки акушерката и лекаря да се ориентират за състоянието на плода, трябва да поемете и цялата отговорност и последствията за това.

През около два часа лекарят извършва гинекологичен преглед, с който се ориентира за напредването на раждането, ефективността на контракциите, позицията на плода. Този преглед е болезнен, извършва се на върха на контракция, важен е, защото ненапредването с определени темпове може да навреди на плода и раждащата и налага намеса или преоценка на начина.

Обикновено още с постъпването или малко след това се вземат изследвания и се поставя абокат (периферен венозен път). Той може да се окаже ненужен, но при спешност, а тя идва внезапно, секундите са много. Ако до вторият период не е сложен, тогава задължително се слага, това е най-рисковият период. Считате го за застраховане, но колкото си по-подготвен за усложнения, толкова по-бързо и по-добре се справяш с тях. През абоката се правят обезболяващи, спазмолитици и други медикаменти при необходимост.

С напредването на раждането расте и нервно-психичното и физическото напрежение на финала, освен това се добавя и усещането за напъни като по голяма нужда. Започва втори период на раждането- главата преминава през най-тясното пространство на таза. С всеки напън главата трябва да слиза по-ниско. Този период е свързан с най-много оперативни вмешателства с конкретни индикации, условия и техника на изпълнение, а не профилактично или изобщо. Отново проследяването на плода е приоритет, след всяка контракция се чуват тоновете със слушалка или монитор.

Най-честата манипулация е епизиотомията или разширяването на входа на влагалището и перинеума с разрез. Не се прави рутинно, а за да предпази майката от по-сериозни разкъсвания на ануса и ректума, което е тежко усложнение на раждането или при очаквано раждане на едър плод, застрашеност на плода-да се ускори раждането му, или като подготовка за раждане с вакуум или форцепс и други.

Метод на Кристелер- това е упражняване на умерен натиск на фундуса на матката, за да подпомогне неефективните напъни. Не се прави рутинно, а само и единствено, когато главата е на изхода на таза, малко не достига за да се подхване, а се налага вече да се роди. Възприема се доста мъчително от раждащите. Ако не даде желания ефект се налага вакуум или форцепс. Този метод не може да замести напъните на жената, тя трябва да е мотивирана, мобилизирана, концентрирана. „Не мога“, „не издържам“ и „искам секцио“ на този етап са не невъзможни, но неприемливи.

Вакуум екстракция- оперативно раждане, което цели да подпомогне напъните, когато са неефективни. Не се прави рутинно, само по индикации и определени условия. Много елегантен метод със съвременните меки чашки, поставен правилно не оказва травматични увреди на плода.

Налагане на форцепс- екстракция на плода с метални лъжици. Не се прави рутинно, само по жизнени индикации на плода и при заболявания на майката, при които е противопоказно да се напъва. Задължителни са спазването на индикациите и условията. Поставен правилно, навреме и със съобразени условия не е вреден и не оказва неблагоприятни последствия за майката и плода. Той е животоспасяващ и отказът от него трябва да бъде добре обмислен.

Цезарово сечение- оперативно раждане през разрез на коремната стена и матката. Алтернатива, която съществува докато не се роди бебето, включително и след неуспешен вакуум или форцепс. Неприятна развръзка, но се случва!

След раждането на плода и плацентата две са най-важните неща -контрахирането на матката и възстановяването на разкъсванията. Ако има нещо, от което всеки гинеколог се ужасява, то е отпусната матка. Затова независимо колко ви боли, многократно ще се проверява контракцията на матката, ще се правят медикаменти за това, допълнителни манипулации или операции. Матката може да кърви изключително силно и да доведе до огромни животозастрашаващи кръвозагуби за минути. Затова не се сърдете, когато непрестанно ви натискат по корема след раждането, опитайте се да не блъскате загрижената ръка, въпреки себе си и най-вече заради себе си!


Ако преминете през този „ужас“ успешно – БРАВО! Вие сте герои - дарихте живот,  това е най-важното!
В заключение ще добавя, че в Болницата нямате врагове, а съюзници и въпреки строгия тон понякога лекарят се бори докрай за вас и за детето ви!