Точният термин е екстракорпорално оплождане (изкуствено, инвитро, «in vitro»).

Екстракорпоралното оплождане (съкратено ЕКО) буквално означава сливане на яйцеклетка и сперматозоиди в стъкло (блюдо) на Петри. Това стъкло не е епруветка и има различна форма, макар че най-напред се е наложило разговорното „бебе в епруветка“. Сега у нас повече се ползва „инвитро“.

Никой вече не гледа на инвитрото като на екзотика. Но за незапознатите остава скрит фактът, че то не е моментен акт, а изисква лечение и подготовка, както и проследяване след оплождането.

Като процедура инвитро има известна вариативност, обусловена от причините, довели до безплодие. За конкретния случай се подбира индивидуален комплекс от спомагателни репродуктивни технологии. Обаче основните етапи на процедурата са практически идентични за всички безплодни двойки.

Като правило отначало на жената се назначават хормонални противозачатъчни и други препарати с цел да се блокира овулацията преди старта на лечението. Това може би изглежда странно, след като двойката се стреми към бременност, а не да я предотврати. Но противозачатъчните таблетки намаляват риска от хиперстимулация на яйчниците и възникването на кисти по тях. По наблюдение на специалистите, приемът на контрацептиви преди инвитро процедурата повишават нейната ефективност и успешен във всяко отношение резултат.

Противозачатъчните позволяват на лекарите да регулират менструалния цикъл по такъв начин, че да не пропусне съзряването на яйцеклетка. Като алтернатива се предлага самостоятелен контрол върху овулацията по познатите способи – измерване на базалната температура, ползването на тестове и прочее. В тези случаи от жената се очаква да съобщи за настъпилата овулация своевременно. След определено време стартира приемането на специалните препарати.

За официален старт на лечението се счита първият ден на менстр. цикъл. На втория ден се провежда ултразвуково изследване и се дава кръв за анализ, за установяване на нивото на естрогена. Ултразвуковият способ пък е потребен за оценяване на размера на яйчниците и наличието/ отсъствието на кисти. В случай че бъде открита киста, лекарят решава как да се избави от нея. Понякога се отлага лечението със седмица или се отделя кистата.

Ако всичко е в норма, жената започва да приема препарати за стимулиране на овулацията – гонадотропини. На практика те са хормони, естествено отделяни от хипофизата под контрола на хипоталамуса. Тяхната работа е да стимулират синтеза на половите хормони.

В зависимост от избрания препарат, количеството на дозите варира от една до четири на ден. Жената периодично ходи на прегледи в клиниката. Чрез фоликулометрия се определя стадия на развитие на фоликулите, следи се още нивото на хормони в кръвта и състоянието на репродуктивните органи. Подобни контроли подпомагат преценката на лекаря дали назначеното количество медикаменти е достатъчно или е необходимо да се коригира нагоре или надолу.

Когато фоликулите са готови, на жената отново се подават гонадотропини, този път под формата на инжекция, с цел окончателното съзряване на яйцеклетката. В литературата ще намерите този етап, описан като HCG инжекция и човешки хорионгонадотропен хормон (human chorionic gonadotropin (hCG), на български – ЧХГ.

Обичайно инжекцията ЧХГ се поставя, когато фоликулите е достигнала размер от 18 до 20 мм. На този етап понякога се налага прекъсване на стимулацията заради прекалено лош отговор на яйчниците, примерно съзряване на 3 и по-малко фоликули, или обратното – тяхната хиперстимулация (съзряване на над 25 фоликули).

След 34-36 часа след инжекцията на ЧХГ, лекарите провеждат така нареченото събиране на яйцеклетки. Процесът може да е доста болезнен, затова често на жените се дават специални препарати, за да ги успокоят и да намалят неприятните усещания. Използвайки трансвагинален ултразвуков апарат, с помощта на игли специалистите акуратно извличат яйцеклетки от яйчниците. След това яйцеклетките се предават в лаборатория за по-нататъшното оплождане.

Ембриолози оценяват зрелостта на яйцеклетките. „Презрелите“ не се оплождат, докато прогнозата за „недоузрелите“ е добра – те може да доузреят до нужното състояние в лабораторни условия. Оплождането трябва да произтече в течение на 12-24 часа след пункцията. Обикновено мъжът дава сперма в деня на пункцията. При определени обстоятелства тя може да бъде замразена по-рано.

Спермата се промива със специален разтвор, за да се очисти от странични вещества. След това ембриологът избира най-качествените сперматозоиди и поставя във всяка яйцеклетка около 10 000 от тях. След 12-24 часа специалистите проверяват колко яйцеклетки са се оплодили. Практиката показва, че те са около 70% от всички заложени. При мъжко безплодие, когато количеството на здравите сперматозоиди е ограничено, специалистите могат допълнително да проведат процедура ИКСИ или ИМСИ.

Пренасянето на оплодените яйцеклетки се осъществява в периода от третия до петия ден. Ембрионите се доставят в матката с помощта на тънка дълга тръбичка – катетър. Количеството на ембрионите, които ще се имплантират, зависи от решението на лекаря, което се взема в съответствие със състоянието на пациентката и нейната възраст. Максималният брой е законодателно установен във всяка страна. Например в Украйна той е 3 броя, у нас – 4 броя.

Ако останат няколко „излишни“ качествени ембриона, те може да се замразят и да се използват впоследствие, ако опитът се окаже неудачен или жената реши в бъдеще да има следващо дете.

Две седмици след пренасянето на ембриона пациентката може да направи тест за бременноств клиниката или самостоятелно. Клиничните тестове са малко по-точни и надеждни.

Под едната картинка да е този текст: Схема на процедурата инвитро: яйцеклетката се извежда от тялото на жената, опложда се и се имплантира обратно в матката.

Под едната картинка да е този текст: Схема на процедурата инвитро: яйцеклетката се извежда от тялото на жената, опложда се и се имплантира обратно в матката

Под другата: Женската полова клетка се опложда в лабораторни условия.