Това, което мога да кажа за себе си е, че от 10 години съм лекар. Още от самото начало започнах да се занимавам с акушерство и гинекология като първоначално нямах специалност. Специалност взех преди две години. Имам три деца и работя активно в тази област през цялото това време.
Прави ми впечатление, че жените доста четат, доста се интересуват. Да, понякога прибягват към самолечение, понякога закъсняваме с диагнозата самолекувайки се, но всъщност това е и полезно. Колкото по-информирани са жените, толкова повече се наблюдават, следователно има и плюсове има и минуси на това, че четат повече, защото по този начин се наплашват един вид. Специално в Гугъл, и особено в сайтовете за майки, в които те комуникират, срещат повече информация от пациенти, които са получили някакви усложнения, някакви травми и мисля, че има полза до някъде, така че се радваме, че си набират информация
В интерес на истината момичетата рядко идват като им дойде цикълът. Може би майките, лелите, каките предават това, което и ние трябва да кажем на учениците. Аз имам дъщеря на 13 години и в нейното училище също ги бяха информирали кога идва цикълът, какво се случва, какво да направят, така че това също е добре. С други думи има полза от това, че четат, че се информират и, че общуват с близките си. Но по принцип се търси помощ когато нещо не е наред, ако цикълът го няма дълго време примерно. Специално за бременността, това, което ми прави впечатление е, че младите жени по-често не плануват бременността, по-често тя се случва и идват след това, да я установим, да я потвърдим или да решим какво да правим с нея. На по-зряла възраст жените по-често плануват бременността си.
По-скоро идват когато имат проблем.
Категорично съм против и няма как да кажа друго. Категорично съм против пушенето по време на бременност. На пациентки, които ми споделят, че не могат без цигара, разрешавам по една две цигари, примерно с кафето сутрин или следобяд, но това са по-скоро изключения. На всички обяснявам, че това е вредно, че е по-скоро нещо, от което трябва да се откажат поне за малко.
Няма такова нещо, категорично не. Няма как нещо, което е вредно да повлияе положително и няма как плодът да се стресира повече ако не приема някакви вещества, от които може би майката има нужда.
С две ръце съм "за" кърменето. То е изключително полезно, това е възможно най-доброто, което една майка може да даде на детето си. Кърмата съдържа най-полезното за плода, в най-добрите концентрации, в най-подходящата температура, във времето, в което е необходима, така че с две ръце съм за кърменето. Майките, които се оплакват, че не могат, че не им идва кърмата, че бебето не иска, просто може би не са достатъчно мотивирани да кърмят. Вероятно в тях има малко повече егоизъм, било то заради това, че боли или че е трудно. Да, така е, но това е едно безценно нещо, което могат да дадат.
Кърмата освен, че е в най-доброто съотношение, тя е един готов имунитет. Всички знаят за него, това е изготвения имунитет на майката, който тя предоставя на бебето, за да го предпази от някои инфекции, които са й се случвали в миналото и има вече изградени антитела. Тя ги предава на бебето и то пасивно, приемайки тези антитела, се пази от тези заболявания. Освен всичко това в кърмата има готови вещества, които бебето директно може да използва за градивни единици, с които да изгражда своя организъм. Има енергия, която то веднага може да използва. Това е най-лесно смилаемата храна за него. Все пак животинското мляко, от което се прави адаптираното мляко има други функции, там протеините, които помагат за изграждането, са предназначени за организма на животното. А главната цел на животните е да порастат колко се може по-бързо. Растежните фактори са повече, защото те трябва да се предпазват от неприятелите, трябва да изграждат маса, така че адаптираното мляко е съвсем различно от кърмата.
Няма как на 100%. Кърмата е 100% най-най-доброто и най-най-подходящото.
Може би сега младите получават информация и прекален достъп. Поведението им, сексуалното им поведение по-скоро, започва от много рано, а сексуалните контакти, трансмисивните заболявания и стресът, всичко това оказва влияние върху репродуктивната функция. И може би расте едно поколение, което е изложено на тези рискови фактори още от съвсем ранна възраст, когато не знае да се предпазва, не знае какво може да се случи в последствие и съответно има такива проблеми на по-късен етап когато решава, че трябва да използва репродуктивната си система по предназначение.
За мен най-подходящата възраст е между 20 и 30 години. Тогава организмът е още млад, няма толкова придружаващи заболявания и фактори, които да му оказват влияние. Стресът е не по-малък, но все пак, но на по-млада възраст едни проблеми се възприемат по един начин, а когато си по-възрастен по друг начин. Така че мисля, че между 20 и 30 години е най-подходящо да се ражда.
За мен демографският срив и въобще раждаемостта са в такова състояние основно заради социални проблеми. Липсата на средства за отглеждане на децата е основна. Не е кариерата, не са други неща, просто хората нямат достатъчно средства, за да раждат повече деца. Да, голям процент са двойките, които имат репродуктивни проблеми, доста жени искат първо да градят кариера и след това да раждат, но по-голямата част от жените раждат на по-млада възраст и се ограничават от раждането на повече деца на по-късен етап. Да не говорим, че голяма част от българите точно в тази възраст, в която трябва да раждат деца, са в чужбина. Така че няма как да има повече деца в България.
Ами аз преди малко казах, че когато детето е първо, а родителите са по-млади, точно в тази възраст 20-30 години, бременността по-често е случайна. на по-късен етап може би психологически и физически са по-подготвени, по-информирани и по-често плануват.
Не, по-скоро не! Поне пациентите, които аз съм имала, макар и да са неподготвени за бременността, по-често накланя везната към това да задържат бебето. Докато когато се повтаря бременността и особено ако е трета по-често прекратяват и искат да се прекъсне.
Да. По-често заради социални проблеми.
Здравната система наистина не ни е наред, но специално бременните са пощадени, защото имат право да се лекуват и не дължат потребителски такси. Не е тя причината да не бременеят жените. По-скоро ги плаши отглеждането на децата и други социални проблеми и не точно здравната система интересува специално майките. Но иначе да, тя си има много проблеми и много неща не са й в ред.
Радва ме, че някои татковци проявяват голям интерес, като записват часове, интересуват се за здравето на жените си, следят стриктно дозите, терапиите, лечението и състоянието. Това ми се струва обаче, че е един малък процент от общата бройка татковци.
Да, дано се увеличава, иначе много ме радва когато татковците проявяват интерес, искат да присъстват на раждане, искат да идват на консултации, да виждат бебето. Включително си водят и записки и това е наистина страхотно. Трябва да участват, колкото и майките.
Да, съгласна съм!
Гледат да! Интернет помага и плаши, което е добре, защото колкото повече неприятна информация получаваш от интернет, толкова повече се обръщаш и към лекар. Понякога рискуват, но човек не е склонен много да рискува когато става въпроса за детето му. Ако е върху себе си, да, изчаква, опитва, допитва се до съседи, приятели и т.н., но когато става въпрос за дете не правят много експерименти. Слава Богу хората търсят лекар. за помощ, така че Гугъл помага, но винаги има една застраховка и лекар да види какво е положението. А иначе детските консултации са доста активни, доста стриктно се проследяват децата, слагат се съответните ваксини. Сега съществува възможност и от отказване на ваксини, с което много не съм съгласна, но в крайна сметка, родителят сам решава кое е най-добро за детето му и лекарят е длъжен да се съобрази.
Помня ги! Не всичките си израждания, но помня първите от тях. Те бяха много емоционални и Слава Богу не е имало сериозни усложнения, които да ми създадат големи проблеми. Но помня как се чувствах след това. Помня когато изродих и акуширах първото си детенце, просто с неговия плач и моите сълзи напираха да потекат. Беше много емоционално и дълго време след това, при всяко раждане, при всяко бебе и при вълнението на майките аз се чувствах по същия начин. Все едно аз съм родила. Беше много приятно и ме караше все повече да харесвам професията си.
Не! Не и акушерството и гинекологията.
Пожелавам си живот, здраве, да съм повече време със семейството си, това е най-важното за всеки човек.