За всеки по нещо

Преференциални прегледи за Вулвовагинална кандидоза

 

Парене, болка, сърбеж, оток, зачервяване в гениталната област и  вагинално течение може да са признаци на вувловагинална кандидоза.

Ако имате такива оплаквания, не сте бременни и не кърмите можете да се възползвате от преференциален преглед и лечение.

 

За повече информация се обадете на следните телефони: 0895 469 364 или 0877 350 797.


 

 

Клинично проучване

 

От 02.11.2017г стартира клинично проучване за НЕбременни пациентки.

Пациентки с оплаквания от сърбеж, парене и гъсто вагинално течение и желаещи да участват в клиничното проучване, ще бъдат преглеждани с приоритет в отделни часове.

 

За записване на час, моля обаждайте се на следните телефонни номера:  0895469364 или 0877350797.

При необходимост може да бъде осигурен работен комфорт.


 

 

Точният термин е екстракорпорално оплождане (изкуствено, инвитро, «in vitro»).

Екстракорпоралното оплождане (съкратено ЕКО) буквално означава сливане на яйцеклетка и сперматозоиди в стъкло (блюдо) на Петри. Това стъкло не е епруветка и има различна форма, макар че най-напред се е наложило разговорното „бебе в епруветка“. Сега у нас повече се ползва „инвитро“.

Никой вече не гледа на инвитрото като на екзотика. Но за незапознатите остава скрит фактът, че то не е моментен акт, а изисква лечение и подготовка, както и проследяване след оплождането.

Като процедура инвитро има известна вариативност, обусловена от причините, довели до безплодие. За конкретния случай се подбира индивидуален комплекс от спомагателни репродуктивни технологии. Обаче основните етапи на процедурата са практически идентични за всички безплодни двойки.

Като правило отначало на жената се назначават хормонални противозачатъчни и други препарати с цел да се блокира овулацията преди старта на лечението. Това може би изглежда странно, след като двойката се стреми към бременност, а не да я предотврати. Но противозачатъчните таблетки намаляват риска от хиперстимулация на яйчниците и възникването на кисти по тях. По наблюдение на специалистите, приемът на контрацептиви преди инвитро процедурата повишават нейната ефективност и успешен във всяко отношение резултат.

Противозачатъчните позволяват на лекарите да регулират менструалния цикъл по такъв начин, че да не пропусне съзряването на яйцеклетка. Като алтернатива се предлага самостоятелен контрол върху овулацията по познатите способи – измерване на базалната температура, ползването на тестове и прочее. В тези случаи от жената се очаква да съобщи за настъпилата овулация своевременно. След определено време стартира приемането на специалните препарати.

За официален старт на лечението се счита първият ден на менстр. цикъл. На втория ден се провежда ултразвуково изследване и се дава кръв за анализ, за установяване на нивото на естрогена. Ултразвуковият способ пък е потребен за оценяване на размера на яйчниците и наличието/ отсъствието на кисти. В случай че бъде открита киста, лекарят решава как да се избави от нея. Понякога се отлага лечението със седмица или се отделя кистата.

Ако всичко е в норма, жената започва да приема препарати за стимулиране на овулацията – гонадотропини. На практика те са хормони, естествено отделяни от хипофизата под контрола на хипоталамуса. Тяхната работа е да стимулират синтеза на половите хормони.

В зависимост от избрания препарат, количеството на дозите варира от една до четири на ден. Жената периодично ходи на прегледи в клиниката. Чрез фоликулометрия се определя стадия на развитие на фоликулите, следи се още нивото на хормони в кръвта и състоянието на репродуктивните органи. Подобни контроли подпомагат преценката на лекаря дали назначеното количество медикаменти е достатъчно или е необходимо да се коригира нагоре или надолу.

Когато фоликулите са готови, на жената отново се подават гонадотропини, този път под формата на инжекция, с цел окончателното съзряване на яйцеклетката. В литературата ще намерите този етап, описан като HCG инжекция и човешки хорионгонадотропен хормон (human chorionic gonadotropin (hCG), на български – ЧХГ.

Обичайно инжекцията ЧХГ се поставя, когато фоликулите е достигнала размер от 18 до 20 мм. На този етап понякога се налага прекъсване на стимулацията заради прекалено лош отговор на яйчниците, примерно съзряване на 3 и по-малко фоликули, или обратното – тяхната хиперстимулация (съзряване на над 25 фоликули).

След 34-36 часа след инжекцията на ЧХГ, лекарите провеждат така нареченото събиране на яйцеклетки. Процесът може да е доста болезнен, затова често на жените се дават специални препарати, за да ги успокоят и да намалят неприятните усещания. Използвайки трансвагинален ултразвуков апарат, с помощта на игли специалистите акуратно извличат яйцеклетки от яйчниците. След това яйцеклетките се предават в лаборатория за по-нататъшното оплождане.

Ембриолози оценяват зрелостта на яйцеклетките. „Презрелите“ не се оплождат, докато прогнозата за „недоузрелите“ е добра – те може да доузреят до нужното състояние в лабораторни условия. Оплождането трябва да произтече в течение на 12-24 часа след пункцията. Обикновено мъжът дава сперма в деня на пункцията. При определени обстоятелства тя може да бъде замразена по-рано.

Спермата се промива със специален разтвор, за да се очисти от странични вещества. След това ембриологът избира най-качествените сперматозоиди и поставя във всяка яйцеклетка около 10 000 от тях. След 12-24 часа специалистите проверяват колко яйцеклетки са се оплодили. Практиката показва, че те са около 70% от всички заложени. При мъжко безплодие, когато количеството на здравите сперматозоиди е ограничено, специалистите могат допълнително да проведат процедура ИКСИ или ИМСИ.

Пренасянето на оплодените яйцеклетки се осъществява в периода от третия до петия ден. Ембрионите се доставят в матката с помощта на тънка дълга тръбичка – катетър. Количеството на ембрионите, които ще се имплантират, зависи от решението на лекаря, което се взема в съответствие със състоянието на пациентката и нейната възраст. Максималният брой е законодателно установен във всяка страна. Например в Украйна той е 3 броя, у нас – 4 броя.

Ако останат няколко „излишни“ качествени ембриона, те може да се замразят и да се използват впоследствие, ако опитът се окаже неудачен или жената реши в бъдеще да има следващо дете.

Две седмици след пренасянето на ембриона пациентката може да направи тест за бременноств клиниката или самостоятелно. Клиничните тестове са малко по-точни и надеждни.

Под едната картинка да е този текст: Схема на процедурата инвитро: яйцеклетката се извежда от тялото на жената, опложда се и се имплантира обратно в матката.

Под едната картинка да е този текст: Схема на процедурата инвитро: яйцеклетката се извежда от тялото на жената, опложда се и се имплантира обратно в матката

Под другата: Женската полова клетка се опложда в лабораторни условия.

 

Мониториране на раждането или “мъчението”да раждаш в България

Много се говори и пише за раждането, какво представлява,как започва, но не и каква е ролята и функцията на екипа и как се проследява състоянието на майката и плода, за да се окажат най-добрите грижи. Звучи нелепо твърдението, че някой, в която и да е болница се опитва да изтезава родилки с единствената цел да причинява страдания, болка и мъки оставящи ужасяващи спомени за цял живот. Медии, сайтове, форуми бълват информация за това какво се случва в болницата пристъпвайки да раждаш. Какво целят-сензации или харесвания, но не и да информират обосновано, така че тези, на които им предстои да не настръхнат от ужас от момента, в който видят двете чертички.

И така, ето какво може да ви и се случи, когато постъпвате да раждате и отговорите на повечето въпроси ЗАЩО!


 

Посреща ви акушерка, пита ви за термина, честотата на контракциите, изтичане на води и ще чуе сърдечната честота на плода- това ще я ориентира за етапа на раждането, срока на бременността и състоянието на плода. Това е само началото на тирада от въпроси и попълване на документи голяма част, от които са информирано съгласие за анестезия, ако се наложи , за източникът на финансиране, за възможните усложнения, манипулации и операции, които е възможно да ви се случат и за които трябва да сте съгласни, за да ви се направят. Желателно е де се прочетат, да задавате въпроси на лекаря и да обмислите съгласието и несъгласието си. Не сте длъжни да се съгласите, но трябва да сте информирани за възможните последствия, ако откажете. На сила никой нищо не може и няма да ви направи.

Очистителната клизма е едно от първите (неприятни) неща след постъпването, които не са задължителни, но са препоръчителни и се правят по преценка. Целта на клизмата е да опразни тазовите резервоари и те да не бъдат наранени от продължителното притискане на слизащата глава, както и да не нарушават и механично да препятсват слизането й. При напреднало раждане обикновено не се прави, тъй като напъните при изхождането могат да доведат до нежелани разкъсвания.

Още с пристъпването на прага на родилно отделение обект на активно проследяване става и нероденото бебе-жизнеността му и състоянието му са от огромно значение и критерий за добра работа. Основен начин за проследяване на родовата дейност и състоянието на плода е кардиотокографското изследване, при което раждащата лежи по гръб или ляво странично и с помощта на ластични колани трансдюсерите на апарата са прикачени към предната коремна стена без да я стягат. Това изследване продължава средно около 20-30 минути, но може и повече или по-малко в зависимост от отчетеното състояние на плода и родовата дейност. Всяко отчетено нарушение в тези показатели трябва да бъде коригирано. Много често при напреднало раждане раждащата не издържа продължителното легнало положение и многократно след контракция в друга позиция с апарат или слушалка е приканвана да позволи да чуят тоновете на детето. Може би изглежда мъчително и необосновано, но няма друг начин да отчетем застрашеност на плода освен промените в неговата сърдечна честота. Отговорността за живота и нормалното умствено и психическо развитие до голяма степен зависят от тези часове на застрашеност, в които 5 минути неблагополучие могат да се окажат пагубни и със сериозни необратими последствия за индивида и семейството. Непозволявайки и отказвайки акушерката и лекаря да се ориентират за състоянието на плода, трябва да поемете и цялата отговорност и последствията за това.

През около два часа лекарят извършва гинекологичен преглед, с който се ориентира за напредването на раждането, ефективността на контракциите, позицията на плода. Този преглед е болезнен, извършва се на върха на контракция, важен е, защото ненапредването с определени темпове може да навреди на плода и раждащата и налага намеса или преоценка на начина.

Обикновено още с постъпването или малко след това се вземат изследвания и се поставя абокат (периферен венозен път). Той може да се окаже ненужен, но при спешност, а тя идва внезапно, секундите са много. Ако до вторият период не е сложен, тогава задължително се слага, това е най-рисковият период. Считате го за застраховане, но колкото си по-подготвен за усложнения, толкова по-бързо и по-добре се справяш с тях. През абоката се правят обезболяващи, спазмолитици и други медикаменти при необходимост.

С напредването на раждането расте и нервно-психичното и физическото напрежение на финала, освен това се добавя и усещането за напъни като по голяма нужда. Започва втори период на раждането- главата преминава през най-тясното пространство на таза. С всеки напън главата трябва да слиза по-ниско. Този период е свързан с най-много оперативни вмешателства с конкретни индикации, условия и техника на изпълнение, а не профилактично или изобщо. Отново проследяването на плода е приоритет, след всяка контракция се чуват тоновете със слушалка или монитор.

Най-честата манипулация е епизиотомията или разширяването на входа на влагалището и перинеума с разрез. Не се прави рутинно, а за да предпази майката от по-сериозни разкъсвания на ануса и ректума, което е тежко усложнение на раждането или при очаквано раждане на едър плод, застрашеност на плода-да се ускори раждането му, или като подготовка за раждане с вакуум или форцепс и други.

Метод на Кристелер- това е упражняване на умерен натиск на фундуса на матката, за да подпомогне неефективните напъни. Не се прави рутинно, а само и единствено, когато главата е на изхода на таза, малко не достига за да се подхване, а се налага вече да се роди. Възприема се доста мъчително от раждащите. Ако не даде желания ефект се налага вакуум или форцепс. Този метод не може да замести напъните на жената, тя трябва да е мотивирана, мобилизирана, концентрирана. „Не мога“, „не издържам“ и „искам секцио“ на този етап са не невъзможни, но неприемливи.

Вакуум екстракция- оперативно раждане, което цели да подпомогне напъните, когато са неефективни. Не се прави рутинно, само по индикации и определени условия. Много елегантен метод със съвременните меки чашки, поставен правилно не оказва травматични увреди на плода.

Налагане на форцепс- екстракция на плода с метални лъжици. Не се прави рутинно, само по жизнени индикации на плода и при заболявания на майката, при които е противопоказно да се напъва. Задължителни са спазването на индикациите и условията. Поставен правилно, навреме и със съобразени условия не е вреден и не оказва неблагоприятни последствия за майката и плода. Той е животоспасяващ и отказът от него трябва да бъде добре обмислен.

Цезарово сечение- оперативно раждане през разрез на коремната стена и матката. Алтернатива, която съществува докато не се роди бебето, включително и след неуспешен вакуум или форцепс. Неприятна развръзка, но се случва!

След раждането на плода и плацентата две са най-важните неща -контрахирането на матката и възстановяването на разкъсванията. Ако има нещо, от което всеки гинеколог се ужасява, то е отпусната матка. Затова независимо колко ви боли, многократно ще се проверява контракцията на матката, ще се правят медикаменти за това, допълнителни манипулации или операции. Матката може да кърви изключително силно и да доведе до огромни животозастрашаващи кръвозагуби за минути. Затова не се сърдете, когато непрестанно ви натискат по корема след раждането, опитайте се да не блъскате загрижената ръка, въпреки себе си и най-вече заради себе си!


Ако преминете през този „ужас“ успешно – БРАВО! Вие сте герои - дарихте живот,  това е най-важното!
В заключение ще добавя, че в Болницата нямате врагове, а съюзници и въпреки строгия тон понякога лекарят се бори докрай за вас и за детето ви!


 

В раждането участват екип от медицински специалисти, всеки от които изпълнява много отговорна и специфична роля.

Акушерката

Много важен участник, който изпълнява главна роля в процеса от приемането в родилна зала до изписването. Тя е в непрекъснат контакт с родилката и нейното бебе. Тя наставлява, подкрепя и укуражава, но и следи състоянието, изпълнява назначенията на лекаря, акушира, помага при лактацията, обучава и напътства. Това е професия за хора с големи сърца.

Акуширането е изкуство! Акушерката е човекът, който дирижира процеса на изгонването на плода. От нейния усет и опит зависи донякъде продължителността и разкъсванията на меките родови пътища на раждащата. Тя следи за състоянието, а също и за родовата дейност и сигнализира на лекаря при промени. Акушерката трябва да е много добре теоретично подготвена, но и с практически умения.

Другата част от екипа е лекарят.

Лекарят

Лекарят съблюдава за нормалното протичане на раждането.

Ролята на лекаря е да се намеси, когато процесът се наруши, когато родовата дейност не е ефекивна, състоянието на майката или бебето се влоши, не напредва раждането или настъпят усложнения. Той трябва да бъде бърз и точен в преценката и действията. Лекарят носи цялата отговорност за резултата от раждането.

Взаимно уважение и доверирие

Акушерката и лекарят трябва да действат в синхрон. Общите им усилия в една посока са гаранция за добрия резултат. Спечелването на доверието и уважението на родилката и правилното и наставляване са ключови  за да бъде раждането най-добре водено.